Преходът към кръгова икономика в ЕС изостава

Като цяло ЕС не е постигнал почти никакъв напредък в прехода си към кръгова икономика. Между 2015 г. и 2021 г. средната степен на кръговост за всички държави — членки на ЕС, се е увеличила само с 0,4 процентни пункта. В седем държави (Литва, Швеция, Румъния, Дания, Люксембург, Финландия и Полша) дори се наблюдава влошаване в тази област. Ето защо одиторите заключават, че амбицията на ЕС за удвояване до 2030 г. на дела на материалите, които се рециклират и се връщат обратно в икономиката, изглежда трудно постижима.

„Запазването на материалите и свеждането до минимум на отпадъците са от основно значение, ако ЕС иска да постигне ефективно използване на ресурсите“, заяви Анеми Туртелбоом, член на ЕСП. „Но действията на ЕС засега са неуспешни, което означава, че преходът към кръгова икономика в европейските държави е почти спрял.“

Кръговата икономика запазва стойността на продуктите, материалите и ресурсите за възможно най-дълъг период от време и свежда до минимум отпадъците. За да подпомогне прехода към такава икономика, Европейската комисия е изготвила два плана за действие за кръгова икономика. Първият план от 2015 г. предвижда 54 конкретни действия. Вторият план, изготвен през 2020 г., добавя 35 нови действия и поставя целта за удвояване на „степента на кръговост“ — дела на материалите, които се рециклират и връщат обратно в икономиката на ЕС — до 2030 г. Тези планове не са обвързващи, но са предназначени да подпомагат държавите членки в усилията им да увеличат действията, свързани с кръговата икономика, в последните години. Към юни 2022 г. почти всички държави от ЕС са разполагали със стратегия за кръгова икономика или са били в процес на разработването ѝ.

ЕС е отпуснал финансиране със значителни размери, като е заделил над 10 млрд. евро в периода 2016—2020 г. за инвестиции в екологични иновации и помощ за бизнеса да не изостава при прехода към кръгова икономика. Държавите членки обаче са изразходвали повечето от тези средства за управление на отпадъците, вместо за предотвратяване на тяхното възникване чрез кръгово проектиране, което вероятно би имало по-голям ефект.

Плановете за действие на ЕС предвиждат и набор от мерки за стимулиране на иновациите и инвестициите. Одиторите обаче не откриха доказателства за ефективен принос на тези мерки към кръговата икономика. В най-добрия случай мерките са имали скромно въздействие за подпомагане на предприятията да произвеждат по-безопасни продукти или да се възползват от иновативни технологии, за да направят производствените си процеси по-устойчиви. Одиторите подчертават и въпроса за планираното остаряване — практиката на изкуствено ограничаване на полезния живот на един продукт, за да може той да бъде заменен с нов. Европейската комисия е заключила, че разкриването на планирано остаряване не е осъществимо, въпреки че премахването на тази практика без съмнение е ключово за постигането на по-устойчиви продукти.

Обща информация

Подходът на „кръгова икономика“ има значителни предимства от гледна точка на устойчивостта. За гражданите той означава продукти, които издържат по-дълго време и/или по-лесно могат да бъдат ремонтирани, обновени, преработени, повторно използвани или рециклирани. За предприятията той предлага редица потенциални предимства, включително по-голяма ефективност на ресурсите и по-малка изложеност на нестабилност на цените. Около 80 % от въздействието на даден продукт върху околната среда се определя от начина на неговото проектиране.

Специален доклад 17/2023 „Кръгова икономика — бавен преход от страна на държавите членки въпреки действията на ЕС“ е публикуван на уебсайта на ЕСП.

ЕСП използва и констатациите от своя доклад от 2020 г. относно екопроектирането и енергийното етикетиране, доклада от 2022 г. относно полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и фондовете на политиката на сближаване и прегледа от 2023 г. на действията на ЕС за справяне с опасните отпадъци.

Източник: https://www.eca.europa.eu/