Как ще се транспонира CSRD в България

До 2026 г. се очаква около 780 български предприятия да изготвят отчети за устойчивостта.

България прави своите първи крачки към транспонирането на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Преди броени дни Министерство на финансите публикува измененията и допълненията на закона за счетоводството, включвайки и приложимата рамка за отчитане на устойчивостта.

До 2026 г. се очаква около 780 български предприятия да изготвят отчети за устойчивостта, като страната ни е задължена да транспонира разпоредбите на европейската директивата в националното законодателство до 6 юли 2024 година.

Кого засяга CSRD?

• От 2024 г. задължения за отчитане на устойчивостта имат големите предприятия със среден брой служители от 500 души през финансовата година, както и предприятия майки на голяма група.
• През 2025 г. задължения за отчитане ще имат предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и имат над 500 служители.
• От 2026 г. CSRD ще има задължителен характер за малки и средни предприятия, листвани на борсата
• През 2028 г. ще бъдат задължени и предприятията с над 40 млн. ерво нетен оборот, чиито предприятия майки са регулирани от законодателството на трети страни и генерират нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро.

Отчет за устойчивост

Докладът за дейността, който съдържа отчет за устойчивостта, се изисква да бъде изготвен в съответствие с европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS), включително стандартите за малки и средни предприятия. Промените изискват по-подробно описание и отчитане на въпросите на устойчивостта относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, в сравнение с настоящите изисквания. В допълнение предприятията трябва да предоставят и информация за управленските въпроси и факторите на устойчивост.

Информацията, която компаниите ще представят, трябва да гарантира, че бизнес моделът и стратегията на предприятието са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение, с поставените цели за намаляване на парниковите газове, както и с основните действителни или потенциални въздействия, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност.

Ръководителят на компанията е задължен да информира служителите на подходящо ниво и да обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаването и проверката на информацията за устойчивостта. За малките и средни предприятия изискуемата информация е по-ограничена.

Отчетът за устойчивостта следва да се изготви като отделен, ясно разграничим раздел от доклада за дейността. Той трябва да бъде изготвен и публикуван в машинночетим единен електронен формат.

Със закона се въвежда ново изискване за проверка на информацията за устойчивостта от одитор. Броят на регистрираните одитори в България е 700, а на одиторските дружества – 90.

При неизпълнение на задълженията за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта и за извършване на задължителен одит, компаниите подлежат на административна санкция.

По-високи прагове за микро-, малки и средни предприятия

Инфлацията през последните е причина за вдигането на по-високи прагове за малките и средни предприятия у нас. Целта е да се намалят разходите и административната тежест за тях, , посочват от финансовото ведомство.

С въвеждането на промените в закона, около 3 698 предприятия ще сменят своята категория. Броят на микропредприятията се очаква да се увеличи от 424 632 на 428 330, а малките предприятия ще намалеят от 25 999 на 22 796. Средните предприятия ще станат 2 761 от 3 111, а големите – 594 от 739.

Праговете за категориите предприятия и групи ще бъдат изменени, както следва:

• микропредприятия:

балансова стойност на активите – 900 хил. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• малки предприятия:

балансова стойност на активите – 10 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 20 млн. лева;

• средни предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• големи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• малки групи предприятия:

балансова стойност на активите – 900 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева;

• средни групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева;

• големи групи предприятия:

балансова стойност на активите – 50 млн. лева;
нетни приходи от продажби – 100 млн. лева.

Източник: https://esgnews.bg/