Депозитната система за опаковки от напитки – не дали, а кога и как

Опаковките са голям проблем за околната среда. Те използват много нови материали (40% от пластмасите и 50% от хартията в ЕС са за опаковки) и съставляват 36% от битовите отпадъци. Въпреки усилията на ЕС чрез Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки от 1994 г. (94/62/ЕО) да намали и управлява отпадъците от опаковки, директивата се оказа недостатъчна. Процентът на рециклиране в ЕС се е увеличил, но количеството генерирани отпадъци от опаковки нараства по-бързо от рециклираното количество. Между 2009 и 2019 г. генерираните отпадъци от опаковки са се увеличили с 19%. Само за 2022 г. в ЕС са генерирани около 83,4 млн. тона отпадъци от опаковки – средно 186,5 кг на човек. От тях 16 млн. тона са били отпадъци от пластмасови опаковки (1). Освен това тези опаковки се рециклират трудно. Дизайнът им често пречи на рециклирането, а етикетите са объркващи, съответно и използването на рециклирани материали за производство на опаковки е много ниско.

С цел да отстрани тези слабости и да хармонизира практиките за управление на отпадъците в ЕС, през декември 2024 г. Европейският съвет прие задължителен Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки. Регламентът, който влиза в сила през февруари 2025 г., въвежда по-строги и по-всеобхватни правила, насочени към минимизиране на отпадъците, подобряване на рециклирането и насърчаване на използването на устойчиви материали (2).

В поредица от статии разглеждаме новия регламент и неговото значение за управлението на отпадъците в  България.

Част 1: Депозитна система за опаковки от напитки

Цели, изключения и санкции при неспазване на изискванията

За да стимулира подобрения в управлението на отпадъците, Регламентът поставя следните цели:

• 90% цел за събиране: До 2029 г. всяка държава членка трябва да събира най-малко 90% от пластмасовите бутилки и металните кутии за напитки, пуснати на пазара. Това означава, че 9 от 10 такива опаковки трябва да бъдат върнати за рециклиране.
• Депозитна система: За да се постигне тази висока степен на събиране, всяка държава трябва да въведе депозитна система. Това означава, че когато купувате напитка в такава опаковка, плащате допълнителна сума (депозит), която получавате обратно, когато върнете празната опаковка.
• Изключения: Държавите членки могат да бъдат освободени от задължението да създадат система за управление на отпадъците, ако постигнат 80 % събираемост до 2026 г. и представят конкретен план за постигане на 90% до 2029 г. Това освобождаване обаче се отменя, ако процентът на събираемост падне под 90 % в продължение на три последователни години.
• Неизпълнението на тези цели може да доведе до финансови санкции за държавите членки и до санкции за икономическите оператори, които не спазват изискванията.

Практиката показва, депозитните системи водят до обратно събиране на над 90% от пуснатите на пазара бутилки и достигането на такива показатели без нея биха били трудни или невъзможни.

Задължителни депозитни системи за опаковки от напитки до 2029 г.

Едно от най-съществените изисквания, въведени с Регламента, е задължителното въвеждане на депозитни системи за опаковки от напитки до 2029 г.

Минималните изисквания за депозитните системи съгласно Регламента за опаковки и отпадъци от опаковки включват:

• Обхват на материалите: Задължително за контейнери за напитки от пластмаса и метал с вместимост до три литра. Препоръчително, но незадължително на този етап, е включването на стъклените и картонените опаковки за напитки.
• Независим системен оператор: Регламентът изисква депозитната система да се управлява от независим системен оператор с нестопанска цел, за да се гарантира прозрачност и ефективност на операциите, прецизно събиране на данни и реинвестиране в кампании за повишаване на обществената осведоменост.
• Опаковки за многократна употреба: Регламентът насърчава включването на бутилките за напитки за многократна употреба в съществуващите депозитни системи.
• Изисквания за рециклирано съдържание: Производителите на напитки трябва да постигнат целта за 65% рециклирано съдържание в пластмасовите бутилки за еднократна употреба до 2040 г.
• Минимален депозит: Сумата на депозита трябва да бъде достатъчно висока, за да мотивира хората да връщат опаковките.
• Ясно етикетиране: Опаковките, за които се плаща депозит, трябва да бъдат ясно обозначени.
• Достъпност: Магазините трябва да приемат празни опаковки за връщане, дори без покупка.
• Висококачествено рециклиране: Събраните опаковки трябва да бъдат преработени по начин, който да гарантира високо качество на рециклирания материал.
• Финансов капацитет: Организацията, която управлява системата, трябва да има достатъчно финансови ресурси, за да я поддържа.
• Информираност на потребителите: Трябва да се провеждат информационни кампании, за да се информират хората за новите правила и за ползите от депозитните системи.
• Трансгранично сътрудничество: Държавите със засилена трансгранична стопанска дейност трябва да си сътрудничат, за да позволят връщането на опаковки от други страни в техните депозитни системи.

Какво означава това за България?

В периода 2015-2024 г. в България са изхвърлени (непредадени за рециклиране или повторна употреба) над 11 милиарда стъклени, метални и пластмасовиопаковки за напитки. Това прави средно по 1 132 904 991 годишно (3), а пропилените опаковки от напитки през 2022 г. в България са 160 на жител.  На този фон, не е изненада, че процентът на кръговост на икономиката е 4,9% за 2023 при средно 11,8% за ЕС (4).

Въвеждането на депозитна система би довело до повече запазени ресурси, по-малко замърсяване и значително спестяване на разходи за управление на отпадъците. Призоваваме българските власти да не отлагат нейното въвеждане на национално ниво и да осигурят справедлив и включващ процес при нейното моделиране.

Изтoчници:

1.  Eurostat, Статистика за отпадъците от опаковки, данни извлечени на 10 октомври 2024
2.  Съвет на Европейския съюз, Устойчиви опаковки: Съветът одобрява нови правила за намаляване на отпадъците и повишаване на повторната употреба в ЕС, 16 декември 2024
3.  Reloop platform, What we waste dashboard, данни извлечени 10 февруари 2025
4.  BTA, Some 4.9% of Materials in Bulgaria Come from Recycling, 6th Lowest Rate in EU, 13 ноември 2023

Източник: www.zazemiata.org