Генерирането на електронни отпадъци нараства 5 пъти по-бързо от рециклирането им

Светът е в процес на значителна електронификация, включително и дигитална трансформация, с технологии, които изначално променят начина на живот, работа, обучение, социализация и бизнес. Много хора притежават и използват по няколко електронни устройства, като повишаващата се свързаност в градските и отдалечените райони води до ръст в броя на устройствата и предметите, свързани към интернет. Сред тях традиционно са компютри и телефони, но също и нарастващ списък с предмети, като домакински уреди, електрически велосипеди и скутери, устройства за наблюдение на здравния статус, сензори за следене на параметрите на околната среда, електронни компоненти, вградени в мебели и дрехи, все повече играчки и инструменти, енергоспестяващо оборудване, като светодиоди, фотоволтаици и термопомпи. Този ръст е съпътстван от скок в количествата на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Електронните отпадъци, всеки изхвърлен продукт с щепсел или батерия, представляват риск за здравето на хората и околната среда, тъй като съдържат токсични добавки или опасни вещества, като живак например, който може да доведе до увреждания на нервната система.

Генерирането на електронни отпадъци в света нараства 5 пъти по-бързо в сравнение с документираните нива на рециклирането им, разкрива четвъртото издание на доклада на ООН “Global E-waste Monitor” (GEM). През 2022 г. са генерирани рекордните 62 милиона тона електронни отпадъци, което е ръст от 82% спрямо 2010 г. Според прогнозите се очаква допълнителен ръст от 32%, до 82 милиона тона до 2030 г. Това са пропилени стратегически ценни ресурси на стойност милиарди долари. Понастоящем само 1% от потребностите от редкоземни елементи се посрещат чрез рециклирането на електронни отпадъци.

През 2022 г. регионите, генерирали най-големи количества електронни отпадъци на глава от населението, са Европа (17,6 kg), Океания (16,1 kg) и Северна и Южна Америка (14,1 kg). Тъй като това са и регионите с най-усъвършенствана инфраструктура за събиране и рециклиране, те имат и най-високите нива на събираемост и рециклиране на глава от населението (7,53 kg в Европа, 6,66 kg в Океания и 4,2 kg в Северна и Южна Америка).

Около една трета (20 милиарда килограма) от глобалното количество електронни отпадъци представляват малко оборудване, като играчки, микровълнови печки, прахосмукачки и електронни цигари. Нивата на рециклиране за тази категория оборудване обаче се запазват много ниски – само 12% в световен мащаб. Други 5 милиарда килограма електронни отпадъци представляват малко ИТ и телекомуникационно оборудване, което включва лаптопи, мобилни телефони, GPS устройства и рутери. Събирането и рециклирането на само 22% от тях е официално документирано.

Обикновено нивата на рециклиране са най-високи за категориите оборудване с по-голямо тегло и габарити, като топлообменни апарати, монитори и др.

Темпът на растеж на страните, внедряващи политики и законодателство за електронните отпадъци, се забавя по данни от юни 2023 г. Общо 81 държави (42% от всички държави в света) са внедрили такива политики, обхващайки 72% от глобалното население.

Между 2019 и 2023 г. броят на държавите със законодателство в областта на електронните отпадъци нараства малко – от 78 до 81. От тези 81 страни 67 разполагат с правен инструмент, регулиращ управлението на електронни отпадъци и съдържащ разпоредби, насърчаващи разширена отговорност на производителя. Държавите с такъв правен инструмент обикновено имат широка мрежа от точки за разделно събиране на електронните отпадъци, механизми за финансиране на дейностите по правилното им третиране, както и по-добра документация и инфраструктура за управлението им. Въвеждането на политики и законодателство по отношение на тези отпадъци обаче остава истинско предизвикателство в глобален мащаб, като застоят в нивото им на събиране и рециклиране е вероятно да се обостри поради факта, че само 46 страни имат поставени цели за събиране и само 36 – цели за рециклиране.

Всяко съществено увеличение в събирането и рециклирането на електронни отпадъци ще изисква тясно сътрудничество между официалния и неофициалния сектор. Това включва даване на приоритет на сепарирането на електронните отпадъци при източника в държави с високи доходи, в които липсва специфично законодателство в областта, и установяване на ефективни схеми за събиране. Разделно събраните електронни отпадъци впоследствие се предават на работещи екологосъобразно рециклиращи организации.

Значителни инвестиции в капацитет за управление на електронни отпадъци ще задвижат търсенето на рециклирани материали, което ще доведе до по-високи цени както за неофициалните рециклатори, така и за официалните оператори, което ще повиши допълнително нивата на събираемост и рециклиране на електронни отпадъци.

В допълнение, трябва да има подкрепа и за поправката и обновяването на оборудването, като се разработят и по-интелигентни дизайни, удължаващи експлоатационния му живот. Все пак най-лесното решение за всички проблеми с електронните отпадъци е те да не се генерират изобщо.